„Започнах да пиша, защото професията ми ми налагаше да не казвам някои неща. По принцип терапевтът в Аржентина няма право да казва какво е видял. Дълго време се съобразявах с това, но измислих своя техника, за да споделя наблюденията си. Затварях устата си, но пишех. По време на терапия пиша какво съм искал да кажа на пациента си. Понякога дори му показвам и резултатът е удовлетворение – и за мен, и за него. Така с помощта на моите пациенти излезе на бял свят „Писма до Клаудия“. „
Хорхе Букай
Facebook Comments Box
