„Все още Алис“
Автор на романа: Лиса Дженоува
Оригинално заглавие: „Still Alice“
Превод от английски: Катя Христова
Издателство: Локус Пъблишинг
РеВю: Единственото, което знаех за този роман е, че е послужил за сценарий на едноименния филм, който донесе Оскар за главна женска роля на Джулиан Мур за 2014г. Все още не съм гледала лентата, но романа определено надмина очакванията ми. Главната героиня е д-р Алис Хаулънд, професор по психология в Харвард. Тя е на върха на своята кариера – преподава, участва в различни конференции и се занимава с научна дейност. Води забързан и претрупан с ангажименти живот и когато един ден забравя една дума от презентацията си, тя не обръща голямо внимание на това. Само че това се повтаря – в един от следващите дни тя за момент изгубва ориентация докато е навън на улицата и изобщо не може да си спомни къде се намира.
Алис се оказва болна от Алцхаймер – в начален стадий на бързо прогресиращо заболяване срещу което засега няма лечение. Авторката проследява малко повече от година от живота на Алис след като тя разбира за диагнозата. Романът изобщо не е някаква мелодраматична история, а изненадва с много научна гледна точка по проблема и затова ме спечели. Действието се развива изцяло през погледа на Алис и това е шанс човек да погледне на света под различен ъгъл.
В края на романа има интервю с Лиса Дженоува, където тя обяснява по-подробно защо е избрала гледната точна на болния, а не на околните. Предполагам, че във филма са наблегнали на драмата, която безспорно е голяма, но книгата предлага едно по-интелигентно преживяване, което не е задължително да ви докара до сълзи, но същевременно е достатъчно емоционално. Хубав роман за болест, за която едва ли се замисляме всеки ден, но срещу която никой не е застрахован.
Подобни романи: „Творците на памет“ на Джефри Мур, „Цветя за Алджърнън“ на Даниел Кийс.
Автор на ревю: Ирина Колдамова