На международния ден на жената, когато дамите по света отбелязват празника си, в Япония е ден на траур, тъй като през 1935 г. умира кучето Хачико.
Хачико е от породата акита-ину и става известен с факта, че цели девет години е чакал мъртвия си стопанин на гарата в Токио. Така кучето става символ на лоялността и предаността.
Кучето е родено през 1923 г., като първият му собственик – фермер от Акита – решава да го подари на професор Хидесабуро Уено от университета в Токио.
Професор Уено кръщава кучето Хачико, което означава Осмият. Любимецът толкова много се привързал към професора, че всекидневно го следвал на всякъде. Когато Уено отивал към гара Сибуя, за да хване влака за града и да отиде на работа, кучето го съпровождало. Следобед, когато професорът трябвало да се върне, кучето отново го очаквало на гарата.
За съжаление, на 21 май 1925 година професор Хидесабуро Уено получил инфаркт по време на лекция и починал. Кучето обаче продължило да ходи на гарата и да очаква своя стопанин.
През 1932 известно японско списание публикува статия за вярното и предано куче, което чака стопанина си, който е починал преди цели седем години. Две години по-късно на гара Сибуя е издигнат паметник в чест на Хачико, който дори присъствал на събитието. През Втората световна война паметникът е разрушен, но японците го възстановяват през 1948 г.
Пред гарата освен паметник има и специална мозайка в чест на преданата акита-ину.
Година след издигането на паметника – на 8 март 1935 Хачико умира от рак, а тялото му е намерено близо до гарата от няколко железничари. Той е погребан на гробището Аояма в Токио.
Всяка година в Япония се превежда фестивал Хачико, на който всички се прекланят пред паметника на кучето, който се превръща в символ на лоялността и предаността.
През 2009 от Холивуд екранизират историята на кучето във филма „Хачико: Историята на едно куче„, в който участват Ричард Гиър, Джоан Алън, Сара Ромър и други. Лентата е заснета на Роуд Айланд в САЩ, където също е издигната статуя на кучето.
